09 март 2008

*******

Днес пак от небето получаваме дар -
дъжд тих и спокоен бавно вали.
И всяка капка е един спомен стар,
който във мене боли.

Унило е всичко и бавно подтиска
и мачка мойта душа,
сякаш зловеща сила притиска
тягостната тишина.

Ще разкъсам нощта със твоето име.
Ще разбия тишината на парчета безброй.
Ще викам през горещите сълзи "Вземи ме!".
Ще искам цял живот да си мой.

Ще разпръсна с любов тъмнината.
Ще заключа душата ти в мен.
Ще нося с криле светлината.
Ще създам вечност от ден.

Няма коментари: