Кажи!

Целувай ме, обичай ме, люби!
Гали ме нежно по косите,
говори ми без да те боли,
погледно ме влюбено в очите.

Забрави за болката, която
без да исках аз ти причиних.
Забрави за горчивината,
за всичко, за което аз греших.

Никога не бих желала
отново да те нараня,
но и никога не бих посмяла
да кажа първа тези две слова...

Онези двечки думички прекрасни,
съдържащи целия ми свят,
ту меко нежни, ту горещо страстни,
красиви като розов цвят.

Кажи ми ти, че ме обичаш.
Че въздух съм за теб, кажи!
За да можеш всеки ден да дишаш.
Говори сега, не ме лъжи!

Верни ли са ония твои думи,
че за теб съм слънце и вода,
че през неведомите друми
те водя като месечина във нощта?

Но знай, че слънцето се скрива.
Не се вижда понякога луната.
Въздухът се случва да не стига.
Че всичко свършва на земята.