На жестокото време на скалистия бряг
седя си и гледам бели звезди.
Търся те, искам те, чакам те пак.
Да дойдеш единствен, да дойдеш ти.
Звездите се смеят, гонят се бесни,
сменят се есен, зима и лято.
По теб съм изплакала толкова песни,
за мен ти стана нещото свято.
Болката е сладка. Болка от любов
как в душата хубаво париш.
Да бъдеш винаги, вечно готов
с длан нечия длан да погалиш.
07 март 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар