Липсваш ми

Защо замина толкова далече?
Заедно защо не сме вече?
Разстояние в момента ни дели,
хиляди невидими земи.

Тука ме остави ти сама,
да тъгувам и да плача у дома,
да страдам, във душата да горчи,
а сърцето болно да гори.

Липсват ми очите ти горещи.
Липсват ми и късните ни срещи.
Липсва ми и мекия ти глас.
Липсва ми изгарящата страст.

Нужни са ми твоите ръце.
Нуждая се като мъничко дете
от силата ти, от грижата за мен,
от изгравящото слънце всеки ден.

По този начин не мога да живея.
Вече не говоря, не се смея.
Ще те чакам, за да ме прегърнеш.
Ще чакам! Докато се върнеш.