небето е мрачно и сиво.
Всред изсъхнала, грозна трева
няма нищо, нищо красиво.
Дървета оголили клони.
И кал, безразличие, глад.
Облак сълзите си рони
в монотонния, шумния град.
Минават забързани хора,
минават по мократа пръст,
носещи тежка умора,
носещи своят си кръст.
Спи!
Сънувай свят с изпълнени копнежи,
без лъжи, без грешки и без грях.
Свят пълен със любов и с думи нежни.
Един свят без болка и без страх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар