08 март 2008

Сбогом

Не мога да кажа само с две думи
това, което ми тежи.
Дори със всички думи в ума ми
да разоблича твоите лъжи.

Не мога да продължавам по същият начин
да се доверявам, да вярвам, да страдам.
Не мога да продължавам да плача
и в сълзите тъгата да влагам.

Не мога, не искам вече да бягам
от истината, от реалността.
И няма вече все аз да се впрягам
а ти да я караш само така.

Не мога да слушам приказки празни
и да се правя на щастлива.
Не мога. А и те не са важни,
защото до душата не стигат.

А и как да стигнат - там има преграда
поставена от самият теб,
за да не може друг да посяга
на моето женско сърце.

Обичах те, а ти мене не
макар и умело да го прикриваше.
Чаках те през цялото време,
а ти в себе си се скриваше.

Така че приятелю сбогом ти казвам.
Мъчно е, но какво да се прави...
Както винаги аз ще приказвам,
но мога ли нещо сега да направя?!

Няма коментари: