Защо?

Защо не каза, че искаш любов?
Защо не каза, че ти ме обичаш?
Това бе просто зов,
но ти все още не го изричаш.

Защо не поиска моята душа?
Защо не поиска сърцето нещастно?
Защо не каза дума една?
Щеше да бъде прекрасно.

Да беше поискал мене самата,
да беше поискал моя живот,
да беше поискал даже съдбата..
щях да бъда твоя до гроб.

Но ти не каза, ти не поиска.
Вечно мълчеше, вечно го кри.
Все на дълбоко ти го подтиска,
а не можеш да кажеш на чувствата "Спри!".