Половин живот прекаран в самота.
Половин живот прекаран във тъга.
В очакване на сладостта и още
в очакване на срещите ни нощем.
Срещите прекарани със радост
в разцъфващата, свежата ни младост.
С целувките горещи като жар,
поднесени от съдбата като дар.
Красива вечер, красива тишина.
Но колко бързо свършва днес нощта,
когато знам, че това е за последно.
Това, което вършим не е редно.
Целуваш ме и ме галиш по косите,
самотни ще бъдат вече дните,
когато теб те няма, не си тук,
дори да съм в прегръдките на друг.
Довиждане! Съмва се сега.
Слънцето казва "Идва деня!"
и ние се разделяме още по влюбени...
След време ще търсим дните изгубени.
Но ти помни - обичам те аз.
И ще те обичам до сетния си час.
Но не можем да хвърляме в очите ни прах -
нашата връзка бе един грях.
08 март 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар