Не се сърди, когато ти говоря.
Понякога и аз сама не знам
защо започваме със теб да спорим
и проблем става тъй голям.
Животът е от думи един низ.
Нещо иска всеки да ти каже.
Всеки има своят си каприз
и своята си лудост даже.
От нищо получава се кавгата,
редуват се и вик, и плач, и стон.
И после не побира ти главата
как от мухата стана слон.
В началото приказваме нормално.
Минава време - ту говорим, ту мълчим,
но понякога оказва се фатално
щом започнем с теб да си крещим.
Не се сърди, когато ти говоря.
Отново чувствата напират в мен.
И започваме със теб да спорим...
Нали ще ни мине след някой ден?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар