Очакване

На пейката пред таз студена сграда
със белите олющени стени,
ей там навън на тротоара
всяка вечер той седи.
С бастунчето във дясната ръка,
с оределите, бели коси,
с наведена напред глава
и насълзените очи.
Той чака някой или нещо,
винаги, по всяко време,
в студено или горещо...
И ако се случи да задреме
така както си стои,
се сепва изведнъж поглежда.
Надява се, но не би.
А после става, бавно тръгва,
отправя се към входа на дома...
Очаква старецът да се върне,
да си види и той сина.
Изоставен тук във тази стая,
изоставен от роднини и деца
очаква светлата омая
да дойде да го вземе от света.
Петнадесет години вече
живее той във тази сграда.
Петнадесет години вечер
излиза вън на тротоара.
По лицето стича се сълза.
Една сълза като кръв гореща.
И отпуска оклюмала глава...
И вижда светлина насреща...