tag:blogger.com,1999:blog-52656922797704208742024-03-06T06:34:39.343+02:00ORGANZAЖената е най-силна, когато е обичана и най-слаба когато обича.Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.comBlogger42125tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-32237984665599795452008-11-25T11:09:00.003+02:002008-11-25T11:33:05.041+02:00<p>Трудно е да си далеч от човека, когото обичаш, но още по-трудно е да си до него, но далеч от сърцето му!</p><p><br />Жалко е да бъдеш излишен там, където си необходим, но още по-жалко е да си мислиш, че си необходин там, където всъщност си излишен!<br /> </p>"Човек се дави не защото е скочил,а защото е останал под водата"<br /><em>Пауло Куелю</em><br /><br />Не е важно дали вървиш бавно или бързо по пътя към целта си, въобще не е важно как въвиш по него. Важното е никога да не спираш<br /><br />Ние обичаме тези, които ни пренебрегват и пренебрегваме тези, които ни обичат.<br /><br />Мерило за истинския характер на човек е какво би направил, ако знае, че никой няма да разбере за постъпката му.<br /><br />Хората ще забравят какво си казал. Ще забравят какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накрал да се чувстват!!!<br /><br />Пази се от хора,които казват това,което очакваш да чуеш.<br /><br />Не крещи!Силните говорят тихо.<br /><br />"Ако не можеш да ги убедиш, объркай ги."<br /><em>Хари Труман</em><br /><br />"Няма попътен вятър за кораб без посока."<br /><em>Уинстън Чърчил</em><br /><em></em><br />"Победителите печелят войната и едва тогава отиват да я водят. Губещите първо отиват на война, и едва тогава търсят начин да я спечелят."<br /><em>Сун Тсу, Изкуството на войната</em><br /><br />Качиш ли се веднъж на подсъдимата скамейка, обвиненията може да стават само повече, никога по - малко!<br /><br />"Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш."<br /><em>Марк Твен</em><br /><br />"Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш."<br /><em>Конфуций </em><br /><em></em><br />"Търсещият щастие е като пияницата, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом."<br /><em>Франсоа-Мари Аруе - Волтер</em><br /><br />Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй всички свои неща, които не си купил с пари.<br /><br />Животът е хитро нещо. Когато всички карти са в ръцете ти, той внезапно ти предлага да поиграете на табла.<br /><br />Искам от живота три неща:<br />Сили - да се боря срещу онова, което мога да променя,<br />Търпение - да понеса това, което не мога да променя и<br />Мъдрост да различа едното от другото.<br /><br /><br />"Препятствията са онези страшни неща, които виждаш, когато отклониш поглед от целта." <em>Хенри Форд</em><br /><br />"Когато да се откажеш вече не е решение, половината път към успеха е изминат."<br /><em>Робърт Фългъм</em><br /><br />"Страхът крещи. Ужасът шепне."<br /><em>Дийн Кунц</em><br /><em></em><br />Единствен глупавият побеждава в живота, умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне...<br /><br />"Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят." <em>Бъртранд Ръсел</em><br /><br />"Нищо не разкрива по-добре характера на човека, колкото това, на което се смее"<br /><em>Йохан фон Гьоте</em><br /><br />"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно." <br /><em>Уолтър Липман</em><br /><em></em><br />"Най-трудно е да се отговори на въпрос, на който отговорът е очевиден. "<br /><em>Бернард Шоу</em><br /><em></em><br />"Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече."<br /><em>Сенека</em><br /><br />"В древността хората се учили за да се усъвършенстват. Днес се учат, за да удивят другите."<br /><em>Конфуций</em><br /><em></em><br />"Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга."<br /><em>Наполеон</em><br /><em></em><br />"Не прекъсвай врага си когато греши."<br /><em>Наполеон </em><br /><em></em><br />"Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш."<br /><em>Лафонтен</em><br /><em></em><br />"Силата на жените се определя от слабите места на мъжете."<br /><em>Волтер</em><br /><em><br /></em>"Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят."<br /><em>Паулу Коелю,"Петата планина"</em><br /><em></em><br />"Човек, който не е грешил, не е опитвал нищо ново."<br /><em>Айнщайн</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-42059958998258133732008-11-25T11:00:00.001+02:002008-11-25T11:06:22.978+02:00Пред човека има три пътя да се научи да действа разумно:<br /><br />първия път е път чрез размисъл - той е най - благородният,<br />втория е пътя на имитацията - той е най - лесният,<br />третия е пътя на опита - той е най - горчивият.<br /><br /><em>Конфуций</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-7105730607727257592008-11-25T10:54:00.001+02:002008-11-25T10:55:17.434+02:00Печелещият реагира.<br />Губещият понася.<br /><br />Печелещият намира решение на всеки проблем.<br />Губещият намира проблем във всяко решение.<br /><br />Печелещият ти казва : "Мога ли да ти помогна?"<br />Губещият ти казва : "Това не е моя работа"<br /><br />Печелещият мисли : "Не е лесно, но е възможно."<br />Губещият мисли : "Може би е възможно, но е прекалено трудно."<br /><br />Печелещият винаги има идея.<br />Губещият винаги има извинение.Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-6387367996170981082008-11-13T13:14:00.001+02:002008-11-13T13:14:27.624+02:00Дами и господа от випуск 97, мажете се с плажно масло.<br />Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.<br />Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:<br />Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщате внимание сега. Повярвайте ми след 20 години. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели.<br />Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща които никога на са ви идвали наум.<br />Всеки ден правете нещо, което ви плаши.<br />Пейте.<br />Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсърдечни към вашата.<br />Чистете си зъбите с конец.<br />Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и, в крайна сметка, е със самите вас. Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.<br />Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.<br />Протягайте се.<br />Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.<br />Най–интересните хора, които познавам са знаели на 22 години, какво искат от живота. Някой от най–интересните на 40 години - все още не знаят.<br />Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.<br />Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може и да нямате.<br />Може би сте се разведете на 40 години, може би ще празнувате 75 години сватба.<br />Каквото и да стане, не се поздравявайте или самообвинявайте твърде много.<br />Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг.<br />Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който някога сте притежавате.<br />Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.<br />Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.<br />Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат завинаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най–добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най–голяма вероятност ще ви останат верни и вбъдеще.<br />Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.<br />Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.<br />Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.<br />Пътувайте.<br />Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.<br />Уважавайте възрастните.<br />Не очаквайте някой да ви помага. Може би сте имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре.<br />Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.<br />Внимаваайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване за да се представи на по – висока стойност.<br />Но имайте ми вяра за плажното масло.<br /><br /><br /><em>Кърт Вонегът</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-54622131164933666152008-11-13T12:42:00.002+02:002008-11-13T13:11:00.200+02:00Мъжете са много странни, нямам предвид само тези, които идват в „Копакабана ", а всички, които съм позна­вала досега. Способни са да се бият, да крещят, да заплашват, а умират от страх пред една жена. Може би не пред тази, за която са се оженили, но винаги има някоя жена, която ги плаши и ги под­чинява на всички свои капризи, била тя и собстве­ната им майка.<br /><br /><em>Паулу Куелю, "Единайсет минути"</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-69792828449539840102008-11-13T12:36:00.002+02:002008-11-13T12:42:07.350+02:00Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.<br /><br />Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.<br /><br />Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.<br /><br />Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.<br /><br />Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".<br /><br />Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.<br />Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.<br /><br />Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.<br />Не забравяйте да казвате „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.<br />Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.<br /><br />Защото животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх!<br /><br /><br /> <em>Боб Муурхед</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-31914816340588405192008-11-13T12:35:00.001+02:002008-11-13T12:35:47.793+02:00Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.<br /><br /><em>Еклесиаст 3:1-8</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-61093157009048284862008-11-13T12:30:00.001+02:002008-11-13T12:34:47.004+02:00- Кой път да поема от тук? - попита Алиса.<br />- Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак.<br />- Няма значение - отвърна Алиса.<br />- Товага няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.<br />- ...стига да стигна някъде - допълни Алиса.<br />- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.<br /><br /><br /><em>"Алиса в страната на чудесата"</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-15922438732134835462008-11-11T11:02:00.001+02:002008-11-11T11:05:00.276+02:00Децата научават онова, което са изпиталиАко децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.<br />Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.<br />Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.<br />Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват.<br />Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.<br />Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.<br />Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.<br />Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.<br />Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.<br />Ако децата получават похвала, те се научават какво е благодарност.<br />Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.<br />Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.<br />Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си.<br />Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.<br />Ако децата живеят сред щедрост и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.<br />Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.<br />Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.<br />Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.<br />Как живеят вашите деца? <br /><br /><em>Дороти Л. Холт</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-57063612023133756602008-11-11T10:59:00.000+02:002008-11-11T12:17:26.754+02:00Заета.<br /><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgiqG9fMrOccKMDxhKlcuaBFFb9PVZWauMizZrADUJeS2PPfmp16kjloPiuqQ-kTOGXlqLficn4losL7XzXSM0d9MPpkEZFN2r5nDiUWa2HhpzxkqrxgqVIgIJfnPeHh5cssItKQHBQMd4/s1600-h/222.bmp"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5267341557346581234" style="WIDTH: 200px; CURSOR: hand; HEIGHT: 133px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgiqG9fMrOccKMDxhKlcuaBFFb9PVZWauMizZrADUJeS2PPfmp16kjloPiuqQ-kTOGXlqLficn4losL7XzXSM0d9MPpkEZFN2r5nDiUWa2HhpzxkqrxgqVIgIJfnPeHh5cssItKQHBQMd4/s200/222.bmp" border="0" /></a><br /><div><br /></div><div><div>Ръцете ми заети бяха през деня.<br />Не можех да играя или да ти почета;<br />Когато молеше и канеше ме ти,<br />за теб минутка аз не отделих.<br /><br />Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,<br />ти дотърча с рисунка и със весел смях и каза:<br />"Мамо, виж каква шега!" Аз рекох: <a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhCi5G9gfKmU3Y3pIE4Rv4Qht2kbSYavZF9JfLAGGcWCOuS2vtNpgUVeQ0YSEb29-waj1dMsOoO-8Vzq4CYiWDz_4e5zVpDtVYOrk-88KKqErwfUVCpcfo0H5CJp_bsc-OZb2ga7vMuOzQ/s1600-h/222.bmp"></a><br />"Синко, чакай малко, не сега".<br /><br />Внимавам хубаво да те завивам,<br />молитвата като си кажеш и излизам,<br />на пръсти отивам лампата да загася -<br />а трябвало е още миг да постоя.<br /><br />Животът кратък е, годините летят и изведнъж -<br />момченцето пораснало е и е вече мъж.<br />Не е край теб с молбите си безкрайни<br />и не споделя скъпоценните си тайни.<br /><br />Албумите с картинки са прибрани,<br />игрите до една са изиграни.<br />Молитвата вечерна, целувка за нощта -<br />това са вече минали неща.<br /><br />Ръцете ми, заети постоянно,<br />сега притихнали стоят.<br />Тъй бавен, муден, празен е денят.<br />Да можех да се върна и да сторя<br />онези нещица, които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"</div></div>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-86493504394741480702008-11-11T10:50:00.000+02:002008-11-11T10:54:43.179+02:00Мили мамо и татко...Не ме разглезвайте!<br />Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам...<br /><br />Не се страхувайте да сте строги с мен!<br />Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото...<br /><br />Не ме насилвайте!<br />Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате...<br /><br />Не бъдете непоследователни!<br />Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога...<br /><br />Не ми обещавайте!<br />Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам...<br /><br />Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”!<br />Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили...<br /><br />Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам!<br />Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам...<br /><br />Не ме критикувайте пред други хора!<br />Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме...<br /><br />Не ме предпазвайте от последиците!<br />Аз имам нужда от опит...<br /><br />Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата!<br />По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно...<br /><br />Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси!<br />Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде...<br /><br />Никога не се представяйте за идеални и безгрешни!<br />Ще ми бъде трудно да ви следвам...<br /><br />Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно!<br />По-важно е как го прекарваме...<br /><br />Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви!<br />Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост...<br /><br />Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми!<br />Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа...<br /><br />Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове!<br />Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър...<br /><br />Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си!<br />Така и аз ще бъда също ваш приятел...<br /><br />Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик!<br />Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте...<br /><br />И още нещо:…… <br />АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО .МОЛЯ ВИ, ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ!...Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-169833075216862512008-11-11T10:38:00.000+02:002008-11-11T10:49:34.725+02:00Ако можех да отгледам детето си отново...Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом...<br />Щях повече да рисувам с пръстии по-малко да соча с пръст...<br />Щях да отделям по-малко внимание на грешкитеи повече на близостта...<br />Щях да гледам по-малко часаи час по час да си отварям очите...<br />Щях да искам по-малко да знами повече да обичам...<br />Щях да ходя повече на екскурзиии повече да пускам хвърчила...<br />Щях да престана да си играя на сериознаи сериозно да играя...<br />Щях повече да тичам през полятаи да зяпам звездите...<br />Щях повече да гушками по-малко да дърпам и тегля...<br />Щях по-честичко да виждамдъба в жълъдчето...<br />Щях по-рядко да съм твърдаи да утвърждавам по-често...<br />Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.<br />И да се грижа повече за силата на любовта...<br /><br /><em>ДАЯН ЛУМАНС</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-23493850844578548572008-03-28T21:45:00.000+02:002008-03-28T21:49:54.126+02:00Няма дори тишинаГората я няма вече. Огънят я отнесе. А още трепериш от спомена и въпреки цялата тази пещ ти е студено. Толкова, толкова, толкова много студено. Сега вече няма нищо. Съвсем съвсем нищо. И затова е студено. Никога не е било. Всичките години в пустинята, под палещите лъчи на самотата. Знаеш как да се бориш с това. Но не и със студа. И разбираш, че не можеш да продължиш. Разбираш. Че не искаш да продължиш. Никъде. <br /><br />Когато е горещо, боли. И винаги боли, и винаги е горещо. И когато вървиш, и когато черният пясък шуми под краката ти. Тихо, съвсем тихо, както е винаги тихо. Черно и тихо, и когато поглеждаш към огромното синьо слънце, то изгаря кожата ти, кожата ти, която отдавна е изгоряла. Сивите сгърчени мускули по черните скули треперят, когато боли. Винаги треперят, защото винаги боли. Но сините ти очи винаги срещат слънцето. Те никога не изгарят. Те са твърде крехки, за да горят. Те са най-крехкото нещо на света. Те са невинни очи. Те гледат напред и погледът ти се залавя за безкрая, за самотата на безкрая и тегли тялото ти след себе си. Стъпка по стъпка. Някога имаше прозорец и картини, които само очите виждаха през него. Някога имаше прозорец, който вече го няма, а картините се стопиха в безкрая, всички без една. Една голяма картина и две птици, и две трепкащи малки сърца. Картината е само в очите ти, тя се отразява в техния поглед, тя е винаги там отпред, и те я търсят, а я няма, а е само в тях, а никога не я е имало. Но когато очите гледат в безкрая и гонят себе си, не боли. Какво друго изобщо има значение. <br /><br />Когато е вечер, на небето има звезди. Гледаш звездите и си мислиш за красотата на светлината. Мислиш си за огъня и за зората. Неподходящи мисли. Неестествени. Не значат нищо. Не значат нищо, защото огън в черната пустиня няма. А зора няма никъде. Но ти се иска да вярваш, че има, защото зората прави синьото слънце красиво. Красиво, ей толкова мъничко красиво, точно колкото искаш да го видиш. За това си мислиш, и бавно се унасяш, докато очите потреперват и избледняват в тишината. Когато настъпи пълен мрак, там е само тишината, в която целият безкрай се стопява, тя е толкова топла и уютна и тогава не е горещо, или не много, нито боли. Или не много. <br /><br />Все някога всичко свършва. Когато един ден се озоваваш в гората, изведнъж разбираш, че никога вече не искаш да видиш пустинята. Когато е зелено, си спокоен. Когато листата шумят, си щастлив. Когато катеричките подскачат, когато птиците пеят, когато сърните се гонят. Знаеш, че има някой друг. Когато дърветата са толкова високи и големи и величествени и живи, знаеш, че и ти си жив. Ти си горското дете. Сякаш само си сънувал черния пясък и синьото слънце. Сякаш топлината не гори, а те кара да тичаш. Смях, вятър, шепотът на листата, лъчите на светлината, и всичко се върти, една подскачаща феерия от цветове, сред която наистина съществуваш. Сред която сините очи искрят, защото те са за това. Ти никога не знаеше това, преди да знаеш, че има гора. Ти никога не знаеше какво е живот. Ала знаеш ли сега? Има ли гора? Има ли значение? Няма, защото пътеката е постлана със златните листа, които леко се слягат под краката ти, докато тичаш и знаеш, че не си сам. <br /><br />Щеше да тичаш винаги, ако не беше стигнал до езерото. Щеше да се смееш, ако не беше зърнал спокойните му води. Щеше да танцуваш. Само ако не беше погледнал сред леките вълни. Ако не беше видял картината от погледа си. Отразена в синята вода, така, както винаги си си я представял. Прелестна по всеки един начин. Невъзможно красива. Толкова, толкова истинска. Тя те зове. Зове така, че никога не би могъл да й се противопоставиш. Никога. Когато протягаш ръка към нея и пръстите ти докосват водата и разлюляват повърхността, за пръв път заставаш очи в очи с любовта. За точно един единствен миг не би могъл изобщо да бъдеш по-щастлив. Едничък миг, в който всичко има смисъл, в който всичко е прекрасно. Миг, в който знаеш какво е да имаш сърце. Миг, който свършва. <br /><br />Небето притъмнява и този ужасен гръм, и отново болката, и езерото вече го няма, още преди да си осъзнал, че си се докоснал до собствените си илюзии. След това още един и още един, докато цялата гора не пламва и огънят не се понася навсякъде, заедно с тътена. Преди да знаеш какво да правиш, вече бягаш, както винаги, просто бягаш, някъде надалеч и си спомняш за пустинята. В пустинята няма огън. Там никога няма огън. <br /><br />Не знаеш колко дълго си бягал, когато усещаш нещо да тупти в джоба на дрехата ти. Тичаш, но забавяш, мъничко, колкото да го извадиш, и то е птичка. И тя ти казва, здравей, аз съм твоята малка надежда. С теб, от толкова отдавна. Винаги с теб. А така и не се запознахме. Съжалявам, толкова съжалявам, че никога не се запознахме, мълви птичката, докато поема последните си глътки въздух, докато поема пепелта, която се носи навсякъде. Ако знаех, мълвиш ти, само ако знаех, че толкова много ще боли. Никога не ме е боляло толкова, малка птичко, мълвиш. Само ако знаех, шептиш на ухото й, докато тя заспива своя последен сън. Прибираш я до сърцето си и не можеш да спреш да бягаш, защото боли още повече, защото огънят те преследва със зловещите си искри. И последното, което си спомняш, преди да паднеш, е как откъсваш малка клонка от дървото. Дървото, което беше величествено. Което беше живо. Дървото, което беше гората. Гората, която беше твоето най-голямо щастие. Която беше... <br /><br />И лежиш на земята, докато стихията бушува над теб, докато всичко избухва, докато всичко изчезва, завинаги, сякаш никога не го е имало, и стискаш малката клонка. Стискаш я с всичка сила и започваш да плачеш. Чуваш глас, но не го разбираш, собствените ти устни мълвят нещо, но не можеш да мислиш, можеш само да плачеш и да проклинаш деня, в който си видял езерото. Сякаш цялото ти същество се излива със сълзите ти, бавно, неусетно изтича надолу през свитите ти пръсти, докато клонката се стопява неумолимо. Та тя не е за теб, а и какво си ти, сълзите, попили в земята. Когато за малко отваряш очи, те отдавна са помръкнали. Никога няма да бъдат невинни очи. <br /><br />Гората я няма вече. Огънят я отнесе. А вече я няма и пустинята. Никъде не можеш да продължиш. Разбираш го, макар да не искаш да спреш да плачеш. Сънят свършва, но ти никога няма да се събудиш. И в чернотата, където няма нищо, където няма дори тишина, чуваш и винаги ще чуваш само подигравателните гласове, които мълвят, сам. Сам, сам, сам, сам, сам. Сам, сам, сам, сам, сам. Сам, сам, сам, сам, сам. <br />Та защо плачеш? Ти никога не се обърна.<br /><br /><br />Автор: МоридинOrganzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-33745119784943758892008-03-09T15:40:00.000+02:002008-03-09T15:42:10.563+02:00Приказка за възрастни<div align="center"><br /><em><span style="font-size:85%;">Зле ли си? Не знаеш как да живееш по-нататък?Струва ти се, че животът ти е свършил? Ще ти разкажа една приказка.</span> </em></div><em><div align="justify"><br /></em>Отдавна, много отдавна, в един процъфтяващ град живял един търговец. Търговията му вървяла и с всяка изминала година му носила все повече и повече печалба. Родил му се син, дългоочакван наследник на все по-увеличаващото се богатство. Хората в града уважавали търговеца, понеже цялото си богатство той спечелил с честна търговия, а не с измама. Градските бедняци и болните хора в града се молели за него, тъй като той правел щедри пожертвования за тяхното лечение и изхранване. Синът на търговеца растял като прилежно и здраво момче, не бил нито мързелив, нито разглезен. За радост на своя баща се превърнал в красив и образован юноша, който не се срамувал от никаква работа. В града всички казвали, че по ум, доброта, честност и справедливост той по нищо не отстъпва на баща си.Веднъж търговецът повикал сина си и му казал, че иска да събере голям керван с техните стоки и да тръгне през голямата пустиня, за да проправи нови пътища за керваните, да стигне до нови, непознати земи. Синът се съгласил с радост да съпровожда баща си в това пътешествие. Много скоро те тръгнали на път. След няколко дни търговецът се обърнал към сина си с предложение да разделят кервана. "В пустинята има много дръзки хора, а нашият керван е лека плячка за тях. Ако си разделим стоката поравно, има надежда, че поне един от нас ще стигне до нови, богати земи."Послушният син се съгласил с мъдрите думи на баща си, получил своята част от стоки и камили и скоро стигнал до нови, цветущи земи, където започнал да търгува също толкова честно, както и баща му, с което прославил името си, оженил се за дъщерята на владетеля на тази земя и след неговата смърт поел щастливо управлението й.В едно прекрасно утро в покоите на младия владетел влязъл един слуга, който всеки ден бил длъжен да докладва на своя господар за всички малки и големи събития, станали отвъд стените на двореца. Слугата му разказал за малко събитие, станало сутринта в градските бани. Разказал как днес в банята дошъл да се измие странстващ беден чужденец, и в момента, когато се къпел, му откраднали дрехите. Той обаче вместо да заплаче, започнал да се смее, въпреки че изобщо нямал вид на малоумен. Младият владетел заповядал да доведат бедняка при него в двореца. Какво било неговото учудване и каква радост изпълнила сърцето му, когато в ограбения чужденец познал своя, загубен завинаги, както той си мислел, баща.Ето какво му разкрил не по-малко щастливият му баща: "По онова време, когато ние живеехме в нашия град, аз разбрах, че в този живот съм постигнал всичко, за което дори не съм мечтал: имах богатство и уважението на моите съграждани. И разбрах, синко, че от този момент нататък моят живот ще трябва да започне да се променя към по-лошо. Затова събрах голям керван с всички наши стоки и тръгнахме с теб към нови земи. Затова и разделих аз нашия керван и те пратих да вървиш самостоятелно по своя път. На следващия ден след като ти потегли в пустинята със своя керван, нас ни нападнаха разбойници, разграбиха всичко и убиха всички, само аз по чудо се спасих и тръгнах да бродя сам по пустинята. По пътя си срещнах красиви и богати страни и градове, но щастието и късметът вече не бяха с мен. Никъде не можах да постигна успех, макар че полагах за това всички усилия. До момента, в който пристигнах в твоя град, единственото, което ми беше останало, освен живота, бяха моите бедняшки парцали върху гърба ми, които ми откраднаха в градската баня. Тогава започнах да се смея. Разбрах, че съм загубил последното, а това означаваше, че пак всичко ще се променя и... ме доведоха при тебе!" </div><div align="center"><br /><span style="font-size:85%;"><em>Стана ли ти по-леко? Нали не мислиш, че животът е свършил? Сега разбираш ли, че в живота има толкова много - прекрасно и уродливо, тъжно и смешно, скръб и радост, раздяла и любов, че да се преживее всичко това... Просто няма, няма нищо по-интересно!!!</em></span></div><div align="center"><em><span style="font-size:85%;"></span></em> </div><div align="center"><em><span style="font-size:85%;"></span></em> </div><div align="left"><br /><em>Олга Чукá</em><br /></div>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-38546563828265560612008-03-09T14:50:00.000+02:002008-03-09T14:52:47.245+02:00За любовта и лудосттаВеднъж в едно ъгълче на Земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:<br />- Хайде да играем на криеница, а!?<br />ИНТРИГАТА повдигнала вежди:<br />- Криеница? Що за игра е това?<br />Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях , например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък. ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.<br />- Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА. Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно. Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.<br />- Един милион, - казала ЛУДОСТТА и се заела с търсенето. Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие. И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни тя се криела на дъното на океана). Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата нараниии очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач. И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-24469408419806481692008-03-09T14:13:00.000+02:002008-03-09T14:16:44.604+02:00Най-...Най-хубавият ден? Днешният.<br />Най-голямата спънка? Страхът.<br />Най-лесното нещо? Да се заблудиш.<br />Най-голямата грешка? Да паднеш духом.<br />Коренът на всички злини? Егоизмът.<br />Най-хубавото развлечение? Работата.<br />Най-голямото поражение? Отчаянието.<br />Най-добрите учители? Децата.<br />Най-първата необходимост? Общуването.<br />Най-голямото щастие? Да си полезен на другите.<br />Най-голямата тайна? Смъртта.<br />Най-неприятният недостатък? Лошото настроение.<br />Най-опасният човек? Лъжецът.<br />Най-коварното чувство? Ненавистта.<br />Най-красивият подарък? Прошката.<br />Най-необходимото? Домашното огнище.<br />Най-краткият път? Правилният.<br />Най-приятното усещане? Вътрешният мир.<br />Най-добрата защита? Усмивката.<br />Най-доброто лекарство? Оптимизмът.<br />Най-доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.<br />Най-мощната сила на света? Вярата. Единствената реалност: ЛЮБОВТА !!!!<br /><br /><em>/Майка Тереза/</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-23574141783453777172008-03-09T14:10:00.001+02:002008-03-09T14:16:44.605+02:00Шестте грешки на човека1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.<br /><br />2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.<br /><br />3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.<br /><br />4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.<br /><br />5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.<br /><br />6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.<br /><br /><em>Марк Тулий Цицерон (106 г. пр. Хр. - 43 г. пр. Хр.)</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-11408039302045715602008-03-09T14:08:00.000+02:002008-03-09T14:16:44.606+02:00ПаритеС пари можеш да си купиш къща, но не и дом.<br />Можеш да си купиш легло, но не и сън.<br />Можеш да си купиш часовник, но не и време.<br />Можеш да си купиш книга, но не и знание.<br />Можеш да си купиш пожелание, но не и уважение.<br />Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве.<br />Можеш да си купиш живот, но не и душа.<br />Можеш да си купиш секс, но не и любов.Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-82775307279095955762008-03-09T14:06:00.000+02:002008-03-09T14:07:56.842+02:0013 фрази за живота1. Обичам те, не затова какъвто си, а затова какъв съм аз, когато съм до теб.<br />2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а пък тоз дето заслужава, няма да те разплаче.<br />3. Само защото някой не те обича, както на тебе ти се иска, то не значи, че не те обича от все сърце.<br />4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.<br />5. Най-много ти липсва този, който е до теб, а ти знаеш, че никога няма да е твой.<br />6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, де да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.<br />7. За света може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.<br />8. Не си губи времето с човек, на който му е все едно дали си до него...<br />9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.<br />10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.<br />11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.<br />12. Стани по-добър човек, и гледай да си на ясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.<br />13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.<br /><br /><em>ГAБРИЕЛ ГAРСИЯ МAРКЕС</em>Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-20264539656802607892008-03-09T13:24:00.000+02:002008-03-09T13:27:03.311+02:00Да се замислишНай добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.<br />Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".<br />Аз винаги си спомням тези думи.<br />Те промениха моя живот.<br />Днес аз чета повече от по рано и чистя по малко.<br />Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.<br />Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.<br />Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.<br />От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.<br />Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.<br />Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.<br />Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече : едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.<br />Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.<br />Това са тези малки не извършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.<br />Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".<br />Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".<br />Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам.<br />Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.<br />Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено...Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-40237357625224532072008-03-09T11:39:00.000+02:002008-03-09T13:25:54.032+02:00Липсваш миЗащо замина толкова далече?<br />Заедно защо не сме вече?<br />Разстояние в момента ни дели,<br />хиляди невидими земи.<br /><br />Тука ме остави ти сама,<br />да тъгувам и да плача у дома,<br />да страдам, във душата да горчи,<br />а сърцето болно да гори.<br /><br />Липсват ми очите ти горещи.<br />Липсват ми и късните ни срещи.<br />Липсва ми и мекия ти глас.<br />Липсва ми изгарящата страст.<br /><br />Нужни са ми твоите ръце.<br />Нуждая се като мъничко дете<br />от силата ти, от грижата за мен,<br />от изгравящото слънце всеки ден.<br /><br />По този начин не мога да живея.<br />Вече не говоря, не се смея.<br />Ще те чакам, за да ме прегърнеш.<br />Ще чакам! Докато се върнеш.Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-50636427138348408372008-03-09T11:29:00.000+02:002008-03-09T13:25:54.033+02:00ОчакванеНа пейката пред таз студена сграда<br />със белите олющени стени,<br />ей там навън на тротоара<br />всяка вечер той седи.<br />С бастунчето във дясната ръка,<br />с оределите, бели коси,<br />с наведена напред глава<br />и насълзените очи.<br />Той чака някой или нещо,<br />винаги, по всяко време,<br />в студено или горещо...<br />И ако се случи да задреме<br />така както си стои,<br />се сепва изведнъж поглежда.<br />Надява се, но не би.<br />А после става, бавно тръгва,<br />отправя се към входа на дома...<br />Очаква старецът да се върне,<br />да си види и той сина.<br />Изоставен тук във тази стая,<br />изоставен от роднини и деца<br />очаква светлата омая<br />да дойде да го вземе от света.<br />Петнадесет години вече<br />живее той във тази сграда.<br />Петнадесет години вечер<br />излиза вън на тротоара.<br />По лицето стича се сълза.<br />Една сълза като кръв гореща.<br />И отпуска оклюмала глава...<br />И вижда светлина насреща...Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-86198972728137791622008-03-09T10:54:00.000+02:002008-03-09T13:25:54.035+02:00*******Днес пак от небето получаваме дар -<br />дъжд тих и спокоен бавно вали.<br />И всяка капка е един спомен стар,<br />който във мене боли.<br /><br />Унило е всичко и бавно подтиска<br />и мачка мойта душа,<br />сякаш зловеща сила притиска<br />тягостната тишина.<br /><br />Ще разкъсам нощта със твоето име.<br />Ще разбия тишината на парчета безброй.<br />Ще викам през горещите сълзи "Вземи ме!".<br />Ще искам цял живот да си мой.<br /><br />Ще разпръсна с любов тъмнината.<br />Ще заключа душата ти в мен.<br />Ще нося с криле светлината.<br />Ще създам вечност от ден.Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-10898398887710253912008-03-08T15:47:00.000+02:002008-03-09T13:26:07.583+02:00На мамаКак да живея ти ме научи.<br /><br />Ти ми показа какво е любовта.<br /><br />Ти си до мен щом нещо се случи.<br /><br />Ти си до мен когато греша.<br /><br /><br /><br />Ти си до мен, когато съм тъжна,<br /><br />когато нещо в сърцето тежи,<br /><br />когато излизам, когато се връщам,<br /><br />когато си мисля за мойте мечти.<br /><br /><br /><br />Ти бе до мен, когато се смеех,<br /><br />когато се случеше хубаво нещо,<br /><br />когато аз цялата греех<br /><br />щом се върнах от първата среща.Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5265692279770420874.post-59424811288207242212008-03-08T15:43:00.000+02:002008-03-08T15:58:50.941+02:00Обичай меПоглеждам във прозрачно огледало<br />и виждам образа ти весел там<br />И самота във стаята ми само<br />ще чувствам тази вечер, знам.<br /><br />Живея във омраза и във болка,<br />в страдание, мечти и във тъга.<br />Живея като амазонка -<br />с мъже съм, а всъщнст съм сама.<br /><br />Обичай ме, тъй както те обичам.<br />искай ме, търси и ме жадувай.<br />Със теб ще бъда, във всичко се заричам.<br />Целувай ме, целувай ме, целувай...Organzahttp://www.blogger.com/profile/10668500139458463745noreply@blogger.com0