Хващам и дълбая сама.
Дълбая в сърцето туптящо.
С желязна студена кама
дълбая в сърцето кървящо.
Вземи от мен тази кама,
с ледени ръце вземи я.
Забий я дълбоко в мойта душа,
рязко, изведнъж - забий я.
Режи! Защо боли поне да знам.
Да зная, че от тебе страдам.
Да знам, че си ти виновен, сам.
Да знам, че спъвам ли се - падам.
Помогни, отърви ме от тази вина.
Подкрепата твоя със сълзи си прося.
Поеми малко от мене това,
което не мога сама да износя.
07 март 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар