Светлина

Аз те виждам едва.
Светлината ми пречи.
Частица една
дошла от далече.

Съвсем е близо сега светлината.
Много блести, очите изгаря.
Около мене е светло, но тъмно в душата.
Във мен една врата се затваря.

А преди бе далеч
и осветяваше света.
И сякаш със реч
говореше за любовта.

Пътя ни показваше,
знаехме къде вървим.
Какво да правим казваше,
а ние трябваше да продължим.

Но сега... сега заслепява
очите ми, моят живот.
И даже нямам представа
какво става с нашата любов.

Защото боли когато погледна
все едно раната някой соли.
Затова тази любов е последна.
Защото боли! Защото боли!