Моля се

Съдбата си на теб обричам.
Живота си на теб ще дам.
Безименна ще се наричам.
Тялото ми ще е храм.
Храм, във който да се моля
за нежност, ласки и любов.
Сама ще страдам по неволя.
Ще чакам. Станеш ли готов
аз знам ще тръгнеш да ме търсиш.
Да търсиш моята душа,
която сам преди прекърши.
А тя бе пълна с топлота.
В момента пълна е със мъка.
Крещи без глас, кърви, боли
за горчивата разлъка, за красивите очи.
Но макар да чакам, да се моля
при мене да се върнеш ти,
със себе си не ще да споря,
дори сърцето да гори.